"Баба казваше, че има два типа хора: едните живеели поне двеста години, защото запълвали съществуването си качествено – за два дни свършвали работа за месеци напред, а другите оставали завинаги деца, защото за тях времето било просто цифри на часовника, а животът им се пилеел бааааавно и мързеливо. „Лентяи!“, дразнеше се баба, която сякаш живееше, за да работи. Беше толкова пъргава и упорита – истинска фурия, че нямаше работа, която да й се опре. Помня как веднъж завърза стария дървен гардероб с въжета и докато му намери ново място, го „разхождаше“ с такава лекота из цялата къща, като че ли носеше само една от роклите в него. Не чакаше дядо за нищо, защото докато той „мърмори и дава акъл“, тя приключваше с цялата работа. Тежеше й не товарът на плещите, а бездействието на околните. Състезаваше се с всички, даже и с мъжете, но най-вече със себе си. А в последните дни от живота си единственото, от което се оплакваше, е че не може да стане от леглото, за да си свърши работата. Толкова обичаше да бъде непрестанно заета…
Винаги съм искала да приличам на нея. Да нося не две, а десет дини под една мишница. Да бъда супер жена. Да не ми тежи. Да не се оплаквам. Да не си губя времето. Да не се мотая излишно… Работих дълги години по въпроса, но дойде новата реалност, в която, макар и по трудния начин, всички осъзнахме, че животът не е спринт! Важно е да можеш да тичаш бързо, но още по-важно е да знаеш кога да спреш. Животът не е и само работа. Животът е да намериш своя баланс – понякога само в работа, друг път само в почивка – зависи на кой колко му трябва, за да се чувства щастлив.
Е, вече година, откакто търсим този баланс. Продължаваме да го правим и на следващите страници, с различни теми и различни гледни точки. Учим се от новото поколение, което е „много по-склонно да приема хората такива, каквито са“, както твърди момичето от корицата ни – талантливата певица Дара Екимова, която все още е ученичка в Класическата гимназия, но знае какво е да работиш упорито. Учим се и от изумителни жени от предишното поколение, като майката на Илон Мъск – Мей, за която работата е единствената вярна формула за успех и възрастта не е проблем, а възможност. Чудим се каква дяволска сделка е сключила тя с времето, та то е толкова щедро към нея и на 73 години Мей е лице на козметични гиганти.
Търсим подводните камъни на новата реалност, като токсичната позитивност и прокрастинацията. Оставяме си време и за релакс – с кемпер по женски или просто с книга в ръце, като този месец обръщаме поглед към българските автори. Тръгваме на обиколка и сред арт галериите, които въпреки Ковид кризата, са по-активни от всякога. Правим нов прочит на класическите възприятия за красота, минаваме през най-вдъхновяващите модни витрини. Защото е пролет – сезонът, в който трябва да се настаним удобно в собствената си женственост, да се отпуснем и да чуем музиката, преди да свърши песента…"
Априлският брой на списание ELLE вече е на пазара!
