Образователната платформа, дело на фондация „Отворени изкуства“ и галерия SARIEV Contemporary, стартира тазгодишната си програма. Платформата ще се проведе за седма поредна година в София и ще включи серии от лекции, които ще се проведат през лятото и есента. Защо Веселина Сариева стартира тази инициатива, защо е необходимо да знаем повече за съвременното изкуство и какво е мястото на жените в него, ни споделя самата тя.
Защо е необходимо да се прави „Въведение в съвременното изкуство“ и то за седма поредна година? Можем ли да говорим за необходимост или е по-скоро с цел популяризиране?
В началото започна като популяризиране с по-малко лекции на година, но днес е необходимост. “Въведение в съвременното изкуство” създава среда на обмен, защото е интересно и всяка година имаме и старите, и нови лица в аудиторията. Това ни кара да отговаряме на интереса с повече и повече работа, развивайки платформата. Знаете, платформата е една от малкото безплатни платформи, водена от най-важните за сцената ни експерти, както и международни такива. Само тази пролет имаме 10 лекции, които са разположени с Националната художествена галерия, Галерия Академия и една лекция в Гьоте институт. Първият цикъл лекции е „Потьомкинови села, по света и у нас. Разговори с френски съвременни артисти от наградата на Фондация Рикар и куратори“, другият е „Всичко, което винаги си искал да знаеш за жените в изкуството*, но *не го пише в учебниците“, а третият е „Форум Колекционери“ с лекция на Райналд Шумахер, Дойче Телеком.
В началото преди седем години “Въведение в съвременното изкуство” стартирахме с моите организации Фондация “Отворени Изкуства” и галерия Sariev Contemporary като необходимост за създаване на контекст на съвременното изкуство в България и това беше основният мотив. Същата година ние с Катрин Сариева пре-профилирахме базираната си от 2004 година в Пловдив галерия към съвременно изкуство. Този нов формат на галерията ни ни свърза и ни даде опит с една по-глобална аудитория. Видяхме известни разлики и липси и решихме да поемем по пътя към представянето на нов, по-модерен модел на присъствие на изкуството в социалната, обществена и лична среда.
При подготовката на “Въведение в съвременното изкуство” през 2010 година и реализирайки го през 2011 година видяхме, че съвременното изкуство в България е познато основно на професионалистите, свързани с него, то беше непознато за една по-широка аудитория, която според нас имаше нужда от него, за да осъзнае социалната си и гражданска, интелектуална роля. Тогава с учудване видяхме, че световноизвестни имена, към които ние имахме и имаме голям респект като Недко Солаков, като участниците на единствения български павилион в най-ново време на Венецианското биенале 2007 година - Правдолюб Иванов, Стефан Николаев и Иван Мудов не бяха приемани в качеството им на значими за страната ни обществени фигури. Нямаше познание въобще за съвременно изкуство, да не говорим, че в медиите много често се бъркаше с “модерно”. Парадоксално е при непрекъснатото говорене за проблемите на съвремието, да не се знаят творците му, съобщенията му, то да не присъства. Днес, седем години по-късно виждаме, че с дейностите на “Въведение в съвременното изкуство”, както и на “Форум Колекционери”, artnewscafe bulletin апликейшъна и различни други дейности на Фондация “Отворени Изкуства” и галерия Sariev Contemporary, ние като че ли успяхме да дадем посока, съдържание и кураж, да създадем динамика и да осветим доста полета. Това се оказа важно както вътрешно за арт-средите, така и за широката аудитория, която нараства и става все по-интересна. Окуражаващо е и трябва да сме щастливи, че това се случва в България и този потенциал го има.
Какво наистина не пише в учебниците?
Като цяло книги за съвременно изкуство в България има изключително малко, още повече учебници. Все пак в книгите го няма онова внимание, насърчаване и знание, което отделните преподаватели в Академията и университетите се ангажират да дадат на студентите си. Отношението. С поканата към тези преподаватели да са лектори на “Въведение в съвременното изкуство”, ние даваме възможност на разнообразни посетители да бъдат близко до тези преподаватели. Такива емблематични преподаватели и наши лектори са проф. Ирина Генова, доцент Боян Манчев от НБУ, Правдолюб Иванов от Националната художествена академия, които дават такова отношение и техните студенти наистина са зарибени за съвременното изкуство.
Промени ли се отношението и начина на възприемане на съвременното изкуство у нас?
Аз имам едни по-широки наблюдения, защото нашата галерия е в Пловдив, а образователната платформа - в София и онлайн, имаме дейности в Европа – Виена, Брюксел, Кьолн и др., и мога да кажа, че на всички тези места ние се радваме на засилващ се интерес от хора от България, които стават все по-любопитни и готови да преодоляват граници, за да научат нещо ново. Също така, макар и твърде бавно и много слабо, аз работя за увеличаване на кръга от колекционери на съвременно изкуство, които наистина го обичат, а не гледат на него като на капиталовложение или задължителен статусен елемент от лайфстайла им. Именно за тях правя публичното събитие “Форум Колекционери” и мои гости са били топ частни колекционери като Ален Серве, а сега предстои Райнълд Шумахер от колекцията на Дойче Телеком.
А какво е мястото на жените в него, особено в България?
Жените в съвременното изкуство в България не само, че са много, но и са изключително добри на едно световно ниво. Още от втората половина на 80-те те намериха своето място и мисля, че при тях няма дисквалификации както при традиционното изобразително изкуство. Вярно е, че една част от тях се занимават с “женските” проблеми, с феминизма, особено групата “8-ми март” от 90-те, но има и такива като Рада Букова, например, които са твърде еманципирани от женския поглед. Аз в това отношение също съм еманципирана и мисля, че не бива да се говори общо, а за отделните творци жени. Радвам се, че галерия Sariev Contemporary работи с много интересни художнички като Рада Букова, Мариела Гемишева, като последните ни “открития” - младата художничка Мартина Вачева и 80 годишната Сирма Сарафова-Ораховац. “Женското” е любопитно като изследователска тема, но в света на изкуството или си творец, или не си, полът е допълнителна характеристика, по-скоро в социо-културологичен план и в контекста на съвременната джентрификация.
Кое е последното нещо или творец, които са ви въздействали много силно?
Германският павилион на Венецианското биенале с проекта Фауст на Анне Имхоф.
Как откривате новите артисти?
Всяка галерия има своя специфика, политика и атмосфера, която се поддържа взаимно от галеристи, артисти, куратори. За сега сме единствената частна галерия за съвременно изкуство в България, която по примера на световните галерии се е ангажирала с конкретен лист от автори и с това да изведем българското съвременно изкуство на световния арт пазар и сцена. Както знаете, това правим и чрез с участието си на престижни панаири и чрез поканата на експерти, които посещават страната ни и откриват сцената тук. Задачата ни с подбора на артисти е деликатна и трудна, защото бидейки интернационална, галерия Sariev трябва да представя автори, съизмерими със световната сцена, които имат своя специфика, но и помежду си да се “сработват” творчески и етично с останалите автори на галерията. Необходимо е проучване, много е важна работата с кураторите, следене на големия свят на изкуството, много пътувания, слушане, гледане, писане, отдаденост и до голяма степен смелост.
