Арт директор и текст ТЕРЕЗА ВОСКАНЯН, фотография ДЖУЛИЯ ДИМИТРОВА, стайлинг ПОЛИНА ДОБРЕВА, грим МАРТИНА ГУЛАБЧЕВА, коса МАРИН ХУБЕНОВ – МЪРФИ, локация Ж JAZZ ROOM
Nena е съкровището на Lost Gipsy Land, изгряващата звезда на Temperamento и сладкото захарче на тъмното диско. Тя е артист, който не се страхува от дръзки експерименти и умело смесва различни жанрове като инди денс, електро поп и дарк диско.
Какво е за теб да бъдеш диджей – работа, хоби, призвание?
Както може би като всяко ново начинание, и това започна като хоби преди три години. С времето обаче, колкото повече се увеличаваше страстта ми към това да пускам музика, толкова нарастваха и възможностите да го правя все по-често. Наскоро осъзнах, че „хобито“ ми се е превърнало в работа, но честно казано все още ми е странно да отговарям на въпроса, „С какво се занимаваш?“.
Случвало ли ти се да имаш сценична треска?
По-точният въпрос в моя случай би бил дали ми се е случвало да нямам такава преди участие. Независимо от това вярвам, че има известен чар в притеснението и понякога то може да бъде от полза на артиста в изграждането на сценичното му поведение. И все пак искрено се възхищавам на Sammer например, която независимо дали се притеснява преди нейн сет винаги изглежда като най-дзен мацката на партито!
Кой е най-големият кошмар за един диджей?
Моите топ три са: да имам проблем с флашката; да не работи техниката; да ми искат поздрави.
Големи фестивали или задушевни партита – кое преживяване предпочиташ?
Обожавам и двете и ми е доста трудно да избера помежду им, тъй като са коренно различни изживявания. Въпреки че в момента съм много повече на вълна задушевно парти – атмосферата там е много по-интимна и именно тогава се случват най-големите експерименти и изненади. Според мен да овладееш малка група хора е значително по-трудно от голямата тълпа.
Сблъсквала ли си се с някакви предразсъдъци в индустрията?
Гледам да не влагам излишна енергия в тази тема, защото не виждам смисъл в подобни разсъждения, но ако трябва все пак да посоча конкретен пример, то той, че много хора значително подценяват работата на диджея и смятат, че всеки може да я върши.
Как си отпочиваш от шумния и динамичен град?
Напоследък много обичам да изпробвам техники на свързване със земята. Една приятелка ме научи да освобождавам ненужната енергия, за да се отвори място за нова. Или по-просто казано – само си търся повод да се събуя навън, особено откакто е топло.
Какъв е подходът ти, когато подготвяш нов сет?
Три думи – паника, паника и още паника. Шегата настрана, процесът почти винаги представлява преход от тотален хаос към строга организация с доза „както го усетя“. Може би напомня малко като на пренареждане на гардероба – прибираш старите дрехи, за да освободиш място на новите.
Какво е мнението ти за съвременната електронната сцена? Как се развива тя тук в България?
Много бързо, цветно и интересно. Искрено се надявам скоро и София да се появи на географската карта на електронната музика, редом с нашите съседи.
Кои са твоите най-големи вдъхновители в музиката?
Напоследък съм се зарибила да слушам филмова музика от стари анимации и е велико. Иначе, 80-те са моя неизчерпаем източник на вдъхновение по всяко време във всяко настроение, състояние и час на денонощието. Често ми се иска да бях прекарвала младостта си тогава.
*интервю от брой Юни на сп. ELLE България