SAMMER: „Срам в музиката нямам“

Арт директор и текст ТЕРЕЗА ВОСКАНЯН, фотография ДЖУЛИЯ ДИМИТРОВА, стайлинг ПОЛИНА ДОБРЕВА, грим МАРТИНА ГУЛАБЧЕВА, коса МАРИН ХУБЕНОВ – МЪРФИ, локация Ж JAZZ ROOM

Меланхолията може да ви вдигне на крак и да ви накара да се раздвижите под нейния ритъм. Не ни вярвате? Тогава е време да ви запознаем със Sammer. Тя изкусно прелива от техното към хаус музиката, създавайки атмосфера, която ви пренася от плажните партита в Тулум до магията на закриващите сетове в пустинята на Burning Man. Със своята страст и артистичност, Sammer създава музикално убежище, което блести като фар в този свят пълен с несигурности.

Вълнуваш ли се преди да излезеш и застанеш зад пулта или това вече ти е рутина?

Аз винаги се вълнувам, защото наистина си обичам работата, но не мога да кажа, че изпитвам притеснения или сценична треска. Може би понякога, когато ще пускам на ново място пред нова публика, но обикновено бързо се отпускам щом пусна музиката и хората реагират на първите парчета.

Важно ли е изграждането на връзка с публиката и как се създава тя?

Винаги съм виждала едно парти като отделен организъм – диджеят, публиката, музиката, мястото, декора, всичко става едно и за да се получи това едно цяло, трябва различните елементи да си взаимодействат. Връзката на артиста с публиката е едно от движещите колела. И не мисля, че е нещо, което може да се научи или да стане на сила – то просто или се случва или не, в следствие на много фактори. Това, което прави един артист добър професионалист е да умее да прави тази връзка при всякакви външни фактори.

Какво слушаш ти самата, когато не продуцираш или миксираш?

Много различни неща, но винаги преобладаваща меланхолия. Обичам да си запаля свещи и да си пусна нещо бавно, но драматично с лека секси мистерия. Харесвам песни с текстове написани със семпли думи, описващи сложни емоции и метафори. Голям фен съм на Banks, RY X, Ben L’Oncle, Yellowstraps от пеещите. За zen mode пък си пускам Nils Frahm.

Има ли музика, която те „натоварва“?

За мен мелодичността в музиката е много важна и за това не съм голям фен на tech house и прекалено инвазивните звуци в някои поджанрове на хардкор техното. Също хеви метъл изобщо не е моята „чаша чай“…

Кое е парчето, което обожаваш, но те е срам да си признаеш?

Срам в музиката нямам, освен факта, че знам някои чалга класики от едно време, макар че не слушам поп фолк и никога не съм била фен. Но нали, всеки трябва да знае от къде идва (смее се).

Иначе някое парче, което моите приятели намират за странно, че харесвам, а пък аз като чуя избухвам Needy girl на Chromeo.

Вярна ли е теорията, че музикалният ни вкус определя и стила ни на обличане?

Може би е някакъв малък фактор, но не главният. В днешно време всеки се самоизразява както си иска и има толкова много различни неща, които можеш да интегрираш в стила си, така че не знам дали има някаква специфична теория, която се наблюдава. Аз се обличам да ми е удобно, независимо какво слушам. (смее се)

Какво ти харесва най-много в работата ти?

Обожавам работата си. Обичам музиката и факта, че животът ми се върти около нея. Обичам да пътувам и да споделям музиката с непознати, които могат да се превърнат в приятели, покрай нея. Обичам обединението, което поражда музиката и изживяванията, които подарява в различни ситуации с различни хора. Хората ме питат „Не ти ли е писнало от партита?“. Понякога е натоварващо когато графикът е по-гъст – повече пътувания, по-малко сън. Но аз имам късмета и привилегията да пускам на различни евенти, на различни места. Тепърва ще ми се случват все повече и повече нови локации и нови хора. То просто няма как да ти писне. Аз не виждам две неща повторно. Всяко пътуване и участие е толкова различно и от всички други... Няма как да ми писне! Обожавам работата си.

Имаш ли „обърнат“ режим на живот? И това създава ли ти трудности в отношенията ти с приятели, семейство?

По принцип моята работа е през уикенда и моят уикенд са понеделник и вторник, когато си се наспивам за сметка на предните дни, което е моят обърнат режим. Когато не пътувам спя нормално, но никога не съм била morning person, обичам да си поспивам, а пък не лягам рано. Със семейството и приятели предимно комуникирам онлайн тъй като всеки живее в различни държави, така че всички са свикнали с този тип на комуникация и моите ритми.

Какво прави едно парти незабравимо?

Когато хората оставят егото отвън преди да влезнат, вътре се отпуснат и всички станат едно голямо семейство. Дори само за няколко часа. Богат и беден, висок и нисък, сърдит и весел, всички рамо до рамо, станат една единствена есенция и да са всички в точно този момент да споделят едно нещо – любовта към музиката.

*интервю от брой Юни на сп. ELLE България